МАНАСТИР “СВ. ГЕОРГИ”
Манастирът”Свети Георги” е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от Възраждането.
Първоначално сградата била еднокорабна,но била опожарена и разрушена от турците,за което свидетелства голямата обгоряла икона на св.Георги от 1607г.Още три малки икони свидетелстват за съществуването на храма:”Св.Харалампий” от 1816г.,”Св.Георги” и “Източник Изцеления” от 1818г. с гръцки надписи.Сегашната църква е издигната през 1856г. по време на османското владичество със средствата на християнското население.Новият храм прикрива стария и само фасадата му е останала като спомен от далечния VІІвек.Липсват стенописи,поради сравнително новия архитектурен облик на църквата.Олтарът е изработен от неизвестен майстор.От средата на ХІХ век датират много ценни икони на св.Богородица,св.Георги,св.Мина и св.Николай. През 1945г.манастирската църква се разширява,като се дострояват два странични престола-единият на св.Николай Мириклийски,а другият на св. мъченици София,Вяра,Надежда и Любов.Интерес представлява каменната икона на св.Георги,намираща се над входа на църквата.През 60-те години на ХХ век е била построена и днешната камбанария на манастира,с височина около 20 метра.
Мраморен релеф от ІІ – ІІІв. с образа на тракийския конник показва,че на това място е имало тракийско светилище,а през византийската епоха ,още през VІІв. се е издигала християнска обител за живеещите в Анхиало византийски колонисти.
Историята за възникването на Поморийския манастир през погледа на туристическия сайт на Поморие Bedtime.bg можете да прочетет тук
